Бизнес, който води до пристрастяване

Регистрират фирма и повече от година обмислят нещата. Проучване на пазара на имоти ги отказва от идеята да наемат къща за своя хостел, защото наемите за такава сграда в центъра се движат някъде между 2000 и 3000 евро на месец. Затова наемат само апартамент. След друго внимателно проучване на регистрационните режими отпада и идеята в хостела да има бар.

Надя и Надя обаче не се отказват от първоначалното си намерение да направят своя хостел уютно място с дух и настроение. При избора на име категорично си забранили думи като travel, hostel и trips. "Избрахме "Канапе кънекшън" заради идеята за хостела като място не само за преспиване, но и за комуникация", обясняват момичетата. В името на това да създадат условия за разговори и приятелства не пожертвали общото помещение, макар че то лесно можело да се превърне в още една стая с няколко легла.

Голяма част от обзавеждането в хостела е правено по правилото "нов живот за старите вещи". Особено се гордеят с леглата (общо 16), защото лично избрали сурово дърво (талпи) от склад на Околовръстното, после сушили плоскостите, шлайфали, шкурили, боядисвали, рязали, ковали. Родителите и приятелите също дали рамо с пари и доброволен труд. Единственият нает квалифициран майстор преправил едната от баните, след което сервизните помещения в хостела станали общо три.

Надя и Надя казват, че първоначалната инвестиция в хостела се оказала по-малка от планираната, но не уточняват сумата. Спестяването дошло от проучването, което направили преди да вземат решение откъде и какви матраци и чаршафи, преградни стени или болтове например да купят. "Знаем, че малките неща обръщат колата. Бяхме отделили пари, за да си покрием разходите за 3-4 месеца напред, но още на втория месец излязохме на плюс", разказват те. За деветте месеца на миналата година, откакто работи хостелът, оборотът му е около 30 хил. лв.

Цената на нощувката със закуската е между 11 и 14 евро в зависимост от броя на леглата в стаята. Надежда и Надя и братът на Надя се грижат сами и денонощно за своите гости. "Искахме да осигурим атмосфера, уют, удобни легла и хубава храна", казват момичетата и лично приготвят палачинки, баница и сандвичи за закуска. В хостела съзнателно няма телевизор, но има интернет и компютри. Усещането, че си в дом, а не в туристическа спалня, се засилва от свещите по пода, цветята, бонбоните на масата. Фотьойлите и едната преградна стена, изработена от кашони за яйца, събират цветовете на дъгата. Стената зад входната врата пък е изписана с многоезични посвещения от гости на "Канапе кънекшън".

Посетителите са предимно чужденци. Но тази година български студенти и ученици също са част от пребиваващите.

"Не гледаме на хостела като на бизнес, а като на работа за удоволствие. Водим гостите си на заведение, на планина, ако поискат, срещаме ги с наши приятели. Различно е, когато работиш 8 часа за някоя компания и не можеш да чуеш собствените си мисли, и когато разказваш историята на България на госта в твоя хостел", обяснява Надя Петрова. "Не сме тръгнали с идеята да правим големи пари. Искахме да се захванем с нещо, което осмисля ежедневието ни. Може би щяхме да печелим повече, ако имахме клекшоп" или бар, но ние не търсим печалба на всяка цена", казва Надя Даскалова.

Тази нагласа обяснява защо двете не драматизират факта, че личните им месечни доходи са паднали с две трети в сравнение с това, което са получавали при предишния си работодател. "Смятаме се за успешни не защото сме направили големи пари, а защото въпреки приказките от рода "Защо не си седите на сигурната работа, криза е", успяхме да направим хостела и да стоим добре на пазара", обобщават те.

Съжаляват само, че вече по-рядко пътуват заедно, тъй като поне едната остава в хостела. Но откликват на покани за гостуване при свои гости зад граница например.

Ентусиазмът на първите

Иван Трайков е един от собствениците на хостел "София". "Ние създадохме първия хостел в България, на пазара сме от 1999 г.", казва той. По това време се запознават с лекарка от Корпуса на мира, нейна е идеята за хостела. Така първите доброволци на корпуса стават първите му посетители. В най-добрите години леглата са 50, сега са наполовина. Цената е 10 евро на вечер, в нея влизат закуската и вечерята плюс интернет. Офертите за групи и за повече нощувки са по-ниски. "Дъщеря ми се омъжи и замина за САЩ, жена ми също отиде да помага, останах сам. Все по-трудно ми е да се справям. Конкуренцията е огромна, броят на посетителите от чужбина рязко намаля. Ще видя какъв ще е сезонът тази година и може би ще затворя", разказва Иван Трайков.

Той изчислява месечните си разходи през зимата на около 3000 лв. - за ток, отопление и вода, наем за двата апартамента, в които се намира хостелът, заплата на жената, която чисти, храната за гостите, туристическа такса за всяко легло. "В същото време през някои от месеците не мога да събера и 800 лв. като приходи. Има много изисквания и трудности и ако трябваше да откривам сега хостела, нямаше да се захвана", казва Трайков.

Според него това е семеен бизнес, който може да храни едно семейство, но от него не се забогатява. "Трябва да помислиш за много неща", предупреждава той и разказва как два пъти през годините е имало кражби в хостела. Затова сега не допускал българи да спят с чужденци в една стая. Веднъж пък някакви роми се вмъкнали заедно с групата, която се настанявала в този момент, и в суматохата задигнали раници. Но били хванати на изхода, защото хостелът е оборудван с камери.

"Работата западна много яко. Не съм ентусиазиран, оборотите са слаби, едва оцелявам", посочва Трайков и си спомня времето, когато хостелът бил толкова препълнен, че част от посетителите спели безплатно в чували на терасата само и само да не останат на улицата.

Be my guest

Георги Миладинов е собственик на къщата, в която през 1896 г. се родил баща му. Днес тук се помещава хостелът Be my guest. Миладинов е инженер, пътувал много и работил дълги години зад граница. През 2005 г. по идея на сина си правят хостела. В него има 5 стаи с от едно до 6 легла. Цените са от 8 евро през зимата до 10-12 евро през лятото (15 евро се плаща за самостоятелната стая с баня). В тях се включва закуската плюс кафе и чай през целия ден. "Чудя се тези, които са под наем, как връзват двата края. Сега сме поне два пъти по-зле, отколкото през 2007-2008 г.", казва Миладинов.

В годините на строителния бум тук отсядали доста англичани, дошли да огледат имоти за покупка. Не всички станали собственици, но някои, като двойка младежи от Лондон например, купили къща в Банско, след което редовно оставали, даже с родителите си, в хостела, преди да потеглят към новия си ремонтиращ се в това време дом. Друго английско семейство забравило шофьорските си книжки и вместо да обикаля една седмица с кола под наем из страната, останало в София. "Мъжът ми показа статия в "Гардиън", според която 30% от новооткритите хостели в Англия фалират през първата година. Ние сме прескочили този етап. Поне 5-6 хостела в София се отвориха с моя консултация, но мнозина не си дават сметка, че работата е денонощна", разказва Георги Миладинов.

И обяснява, че оборотът през зимата не стига и 2000 лв. на месец. В същото време за заплата на тримата наети отиват общо 1600 лв. Разходите за пране също не са малки (1.20-1.50 лв./кг), защото има нормативно изискване то да се дава задължително на обществена пералня. "Ако кифлата с мармалад за закуска преди струваше 50 стотинки, сега цената й е двойна. 60 стотинки е таксата за всеки турист, подаваме отчети в общината, но през зимата нямаме и 30 нощувки на месец", обяснява Георги Миладинов.

2004 и 2005 са били силни години за бизнеса. Тогава много гърци идвали да се забавляват в софийски дискотеки. Сега в хостела отсядат студенти по линия на програма "Еразъм". Ако български отбор играе с важен чуждестранен противник, това също пълни хостела с фенове. Обикновено пътешествениците спират попътно след Истанбул или преди Белград например.

"В чужбина е нормално да се предлагат промоции като "плащаш 2 - спиш 3 нощи", но у нас няма такава практика. В хостели във Франкфурт ти хвърлят два чаршафа и ти казват номера на леглото. В Португалия предлагат освен нощувки и уроци по рисуване. В България нещата са непредсказуеми. Понякога се чудя как ще платя разходите за месеца и не вярвам, че ще мога да го направя, но в този момент ми се обаждат с въпрос дали мога да приема 9 човека за две нощи", разказва Миладинов. Затова вярва в този бизнес.

Арт хостел

Usually we spend our time in the garden (от англ. - Обикновено прекарваме времето си в градината) е другото име на "Арт хостел" в София. Това е един от проектите на фондация "Дестинация България", създадена в края на 2000 г. По това време често канели професори за лекции и вместо да ги настаняват по хотели, решили да открият хостел.

"Искаме да покажем на хора, които обичат да пътуват, съвременното българско изкуство плюс природата на България", обяснява Десислава Петрова, която е сред тримата съдружници. "Оказа се, че е много трудно", обобщава тя. После дава пример как държателите на хостели са длъжни до 48 часа да регистрират в полицията всеки гост. "Вместо това да става по интернет, ние се занимаваме с попълване на тетрадки, които носим в полицейско управление на другия край на София и висим по опашки", разказва Деси.

Могат да приемат 16 гости наведнъж в петте си стаи. Цените са от 12 до 25 евро на нощувка и включват закуската. Част от предложения на "Арт хостел" са фотографските изложби, моноспектаклите, картините, литературните четения. За гостите се грижат тримата собственици плюс двама наети. Помещават се в два апартамента под наем. "Това е труден, но и пристрастяващ бизнес. Този вид услуга продава България и ако ние сме "на ниво", гостите могат да останат не една, а три дни в страната например и да посетят повече забележителности", казва Петрова.

За жалост имали случаи, когато от летището до хостела в центъра туристът е трябвало да плати 90 лв. на шофора на такси-копърка. "Така гостът започва визитата си с разочарование и огромна доза подозрение към всичко в страната", обобщава Деси. И разказва, че в бранша има нелоялна конкуренция. Например предлагат се повече от допустимия брой легла, което веднага смъква цените.

Според нея все повече българи също избират този начин на нощувка. Например ученици, които отиват на олимпиада в чужбина и трябва да преспят в София. Или хора със здравословни проблеми, дошли на лекар в столицата.

"Надяваме се този бизнес да има бъдеще. Десетина години имаме опит и се борим с всякакви неизвестни и известни", обобщава Деси. През 2010 г. не успели да излязат на печалба. През 2009 г. теглили кредит, за да продължат да съществуват. Всяка година е различна. Не са регистрирани по ДДС, но силно се надяват някой ден да стигнат 50 хил. лв. оборот и да бъдат длъжни да го направят.